Благовести,земьо, великата радост, възхвалявайте, небеса, Божията слава (Припев на 9-а песен на канона на Благовещение). Каква радост се повелява на земята да Бла­говести? - Радостта на спасението в Господа Иисуса Христа. - Цялата земя била в дълбок траур и макар с увереност да очаквала, но дълго-дълго не виждала избавление. Накрая благата вест е донесена от небето, възвестена е по цялата земя и е приета радостно. — Благовести, земьо, тази своя велика радост.

Небесата, като се вглеждали в земята, виждали само плач, стенания и скръб. Но ето че просветнал ликът на тъ­гуващата земя - и тъй като начинът на извършването на това показал в цялата им пълнота безпределните Божест­вени съвършенства, то как и небесата да се удържат и да не възхваляват Божията слава? Възхвалявайте, небеса, Божи­ята слава.

Небесата, които се приканват да възхваляват Божията слава - това е Ангелският свят; а земята, на която се пове­лява да благовести великата радост - това са хората... На Ангелите какво да им се напомня за възхвалата на Бога, когато те и така непрестанно зоват: свят, свят, свят е Господ Бог Саваот! — А на хората, може би, не е излишно да се напомня: не забравяйте, приятели, за великата радост, единствената истинска радост, принесена ни от небето в часа на Благовещението на Пресвета Дева Мария.

Когато Архангелът за пръв път възвестил на Преблагословената Дева: радвай се - тогава, може да се каже, едва се разгаряла зората на радостния ден, който предстояло да просияе впоследствие... Но и тогава от Пресветата Дева, раз­брала силата на приветствените думи, от само себе си изб­ликнала песента: душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой (Лук. 1:46, 47). В какви въз­торжени песнопения трябва да излива радостта си душата, когато знае и за Възкресението, и за Възнесението, и за Сли­зането на Светия Дух, за основаването и прославянето на Божията Църква на земята и въдворяването на небесата на Църквата на първородните! - Като се съди по това, сред нас не трябва да има такива, които не се радват; а ако това е така, то и защо да ни се казва: радвайте се. Който се радва, се радва, независимо дали му напомняш, или не му напомняш за радостта; също както онзи, който няма в сърцето си ра­дост, няма да се радва, колкото и да му повтаряш: радвай се, радвай се! Да благодарим на Господа! И ние сме въведени в съкровищницата на небесните блага и стоим при извора на всички радости и утешения. Ако сме се причастили към тези блага, то пием утешение и се радваме, а ако не сме се при­частили, не можем да се радваме, колкото и да полагаме усилия за това, докато не вкусим подаващите радост блага. И така, смисълът на въззванието: благовести, земьо, голя­мата радост — е еднозначен с приканването: вкусете, хора, благата, донесени ни от Господа на земята - и ще се зарадва сърцето ви, и никой вече няма да ви отнеме вашата радост.

Който е седял в тъмнина, измъчвал се е от тъмнината и след това е изведен на светлина, той не може да не чувства утешение, че вижда дневната светлина, радостното слънце ицялото осветявано от тях разнообразие на тварите. Гой няма та забрави никога предишното мъчително състояние и мига, в който е бил избавен от него. И ние поради естеството си сме в тъмнина: ще възсияе ли Христовата светлина в сърца­та ни? Съзерцава ли окото на ума ни Бога, на Когото се пок­ланяме в Светата Троица — това мислено Слънце, и всички открити за нас тайни на Божественото управление на света н изкуплението, — тази Светлина, осветяваща всичко същест­вуващо и случващо се?! Помним ли мига, когато е била про­гонена тъмнината и ни е осияла мислената Светлина? - Който може да каже това, той се радва... който не може: нека първо да излезе от тъмнината, и ще се възрадва.

Който се е измъчвал в окови и е освободен, той помни добре как е достигнала до него вестта за свободата, как са отворили тъмницата, счупили са оковите и са го извели на свобода... и не може да не се радва, защото вкусва свободата. И ние сме свързани от оковите на греха, лошите обичаи на света и тиранството на сатаната. Помним ли онзи миг от живота си, когато, като Ангел, са прилетявали в душата ни очакването и желанието за свобода, когато се е вливала в душата някаква необикновена сила и с нея са падали една след друга оковите на греха, света и дявола? С когото това се е случвало, той е в областта на свободата на чедата Божии - радва се и се весели... с когото не се е случвало... намери първо тази свобода, и ще започнеш да се радваш... и всички свети Ангели ще се зарадват заедно с теб.

Който е лежал в разслабеност, покрит с рани, и след това е изцелен, може ли да няма усещане за здраве и да жи­вее, без да се радва в здравина и бодрост на прииждането на нови сили? И ние сме в разслабеност поради нерадението си, и в рани от страстите си. идвал ли е при нас Лекарят на душите и телата, и душата ни слушала ли е с внимание думите Му, както и разслабеният: вземи одъра си, и както болният:  ето ти оздравя!,.. (Йоан. 5:8,14). Който се е удостоил с това, той не може да не пее радостни песни, като скача и играе, а който не - да намери първо Лекаря, да се изцели, и ще се радва.

Който е бил в изгнание или самоволно е избягал от дома си, а после се е върнал и е бил приет благосклонно, ще заб­рави ли как насреща му е излязъл баща му, прегърнал го е и го е разцелувал, как след това са го измили, облекли и са устроили пир за завръщането му?... А като помни това, може ли да не се утешава с него непрестанно, като пребивава в дома на Отца си... Помним мъката от раздялата, победената плахост и прогонения страх от завръщането - в покаянието, милостивите обятия на Отца - в опрощението, пира - в причастяването... и главното - носим ли в дълбочината на сърцето си убеждението, че сме в дома на Отца си, а не в изгнание, в милост и любов, а не под гняв и клетва? Ако е така, духът ни не може да не се радва, макар тялото ни да бъде разранявано от железни нокти, а ако ли не - няма за нас радост, макар и да сме заобиколени от всички утехи на света...

И така, братя, който е вкусил благата, донесени от Гос­пода на земята, тоест и светлината на познанието, и свобода­та от оковите на греха и силата за вършене на добро, и синовността по отношение на Бога - той пребивава постоянно в истинска небесна радост.

Да облажим такива; а на онези, които са чужди на това състояние, да пожелаем да влязат в радостта на Господа по правия път на вкусването на благата, носещи истинска ра­дост.

Не се лъжете, братя!... Духовната радост не е момент­но, случайно, принудително увлечение на сърцето, а е отра­жение на постоянното радостно състояние на цялото същест­во, предимно произтичащо от отношението му към Бога и възприемането от него на споменатите блага. Може насила да принуждавате сърцето си към радост, но радостта ще бъде отхвърляна от него веднага, като пръчка, потопена верти­кално във водата. Може за момент да излъжем сърцето с представата за мними блага, но това ще бъде не радване, а опиянение, завършващо обикновено с голяма мъчителност. Пазете се и не се лъжете. - Можете да срещнете много свет­лини - светлини на празното мъдруване, които не са светли­ни на познанието, а блуждаещи пламъчета, подобни на оне­зи, които почти винаги кръжат над трупа на мъртвия... Вни­мавайте и не се лъжете. Има хора, които си мислят, че раз­ширяват кръга на свободата си чрез неограничаването на желанията си, но те всъщност приличат на маймуни, които самоволно са се заплели в мрежата. Не се увличайте от тех­ния пример. Малко утехи ли е предлагал светът, уж за изцеляване на сърдечните рани, но те още повече измъчват и разяждат раните, подобно на водните миражи в пустинята или солената вода, разпалваща жаждата! Отдръпнете се от тях. И князът на света, дишащ злоба срещу нас в сърцето си, винаги със сладка, сякаш бащинска реч се обръща към нас до известно време, като ни предлага доволство и покой. От­хвърлете обаянието и на този лъжец, който ни омайва.

Нека не знае сърцето ви друга радост, освен радостта на спасението в Господа Иисуса Христа. Пречистата Владичица Богородица - първото обиталище на радостта, да за­радва всички ни с тази радост - някой в чувството за дейст­вително спасение, друг в твърдата надежда за получаването му; нека да възкликне всеки днес с Нея: душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой. Амин.

1860 г.